Архив за етикет: поет

Никола Вапцаров

Никола Вапцаров
(1909-1942)

Огняроинтелигентът

роден в Банско; син на известен македонски революционер и виден гражданин и образована жена, получила образованието си в американския колеж в Самоков
1924г. – завършва гимназия в Разлог
1922г. – завършва Морското машинно училище във Варна
работи като машинен техник, огняр, техник в Софийския екарисаж, занимава се със синдикална дейност
1940г. – арестуван; излиза стихосбирката му „Моторни песни”
1941г. – редактор на вестник „Литературен критик”
става член на нелегална терористична група на комунистическата партия по време на ВСВ
заловен и осъден на смърт чрез разстрел
в затвора написва двете си последни стихотворения – „Прощално” и „Борбата е безмилостно жестока…”
разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София

Димчо Дебелянов (1887-1916)

Poeta minore

роден в Копривщица
1896г. – баща му умира и семейството се мести в Пловдив
1904г. – завършва Първа мъжка гимназия в София
изгаря първите си стихотворения
1906г. – излизат първите му публикувани творби в сп. „Съвременник”
работи като дребен служител, коректор, стенограф и др., които оценява като житейско нещастие или „затвор”
1910г. – заедно с Димитър Подвързачов издава „Българска антология”
1914г. – създава се кръгът „Звено” (Н.Лилиев, Й.Йовков, Гео Милев, Д. Дебелянов, Д.Подвързачов и др.)
на служба в Сметната палата когато започва ПСВ
доброволец и командир на взвод
загива в сражение близо до Демир Хисар

Атанас Далчев
(1904-1978)

Поетът – философ

роден в Солун
записва се с класически профил в Първа мъжка гимназия
1922г. – завършва гимназия в София
1923г. – заедно с Д. Пантелеев и Г. Караиванов издава поетическия сборник „Мост”
1926г. – издава сборника „Прозорец”
1926 – 1927г. – участва в литературния кръг „Стрелец”; сътрудничи на лит. печат
чрез доктор Константин Гълъбов и архитекта Чавдар Мутафов се запознава с „новата предметност“ и експресионизма в немското изкуство между двете войни
1927г. – завършва философия и педагогика в СУ; заминава за Италия (слуша лекции по история на изкуството)
1928 – 1929г. – посещава лекции в Парижкия университет
учител, училищен инспектор, чиновник, преводач
1945 – 1956г. – подложен на силен идеологически натиск и е принуден да се занимава само с преводи

Христо Смирненски
(1898-1923)

Бардът на революцията

Христо Димитров Измирлиев
роден в гр. Кукуш (Егейска Македония) в градско занаятчийско семейство с корени в малоазийския гр. Измир (бълг. название на града – Смирна)
1913г. – семейството бяга от погромите на Междусъюзническата война
учи в Техническото, по-късно във Военното училище в София
1915г. – печата хумористични произведения в стихове и проза; подписва се като Ведбал и др.
1917г. – издава в. „Смях и сълзи”
1918г. – сборника „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза”
1918 – 1921г. – учи право два семестъра в СУ
1919г. – сътрудничи на леви издания; дребен служител и репортер на в. „Заря”
1920г. – член на комсомола
1921г. – член на комунистическата партия
1922г. – стихосбирката „Да бъде ден!”; разболява се от тиф, по- късно и от туберкулоза
1924г. – критикът Георги Цанев издава цикъла „Зимни вечери”

Елисавета Багряна
(1893-1991)

„Амазонката”

Елисавета Белчева
родена в чиновническо семейство в София
1907 – 1908 – живее в Търново, където пише първите си стихове
завършва гимназия в София
работи като учителка на различни места из страната
1911 – 1915г. – учи славянска филология в СУ
дружи с Йовков, Дебелянов и др.
1915г. – първата й публикация в сп. „Съвременна мисъл”
1915 – 1919г. – гимназиална учителка в Кюстендил
от 1921г. сътрудничи редовно на литературния печат – сп. „Златорог”, „Вестник за жената”, „Лик”, „Съвременник” и др.
псевдонима Багряна се утвърждава на страниците на сп. „Златорог”
1927г. – излиза първата й стихосбирка и налага името й в литературния живот
детска писателка и преводачка