Месечни архиви: март 2013

Нови данни за Вселената

На 21.03.13 на пресконференция във Вашингтон NASA  оповести резултатите от измерванията на орбиталния телескоп Планк:

Възрастта на Вселената е 13,8 милиарда години,  с 100 милиона повече от измерваната до сега.

Константа на Хъбъл е 67.1±1.2 (km/s)/Mpc вместо досега приетата стойност 71±4 (km/s)/Mpc.

Уточнен е и състава на Вселената:

-тъмна енергия – 68,3 % вместо досегашните 71.4%;

-тъмна материя – 26,8% вместо 24%;

-обикновена материя – 4,9%  вместо 4.6%.

Телескопът Планк

Орбиталният телескоп Планк
http://www.jpl.nasa.gov/spaceimages/details.php?id=PIA16881

Източник:
http://www.nasa.gov/mission_pages/planck/news/planck20130321.html

История на молива

моливи

Преди много време не е имало такива моливи, каквито има днес. Художниците рисували със сребърна пръчка, а учениците – с пръчка от галенит (оловен сулфит), увита за удобство в калъф от кожа. И до сега на немски език моливът се нарича така  – „оловна пръчка“ (Bleistift).

Историята на молива е от преди около 300 години, когато  за писане и рисуване започнало използването на един нов минерал – графита. Но графитът е много мек, за това към него прибавяли глина. Така той става по-твърд и здрав.

oldest_known_wood_cased_pencil

Колкото е повече глината, толкова по-твърд е молива и следата, която оставя е по-светла. За това има моливи с различна твърдост – твърд, среден и мек. Графитът цапа ръката, която го държи, за това, той бил „облечен“ в дървен корпус. Оказало се , че не всяко дърво е подходящо за неговото изработване, то трябва леко за се реже, но да не е чупливо. Идеалната дървесина се оказал  кедърът.  В графитната маса се добавя още  масло и лепило, за да се плъзга моливът по-лесно по хартията и да оставя наситена следа. Така преди около 200 години моливът започнал да прилича на това, което ние сме свикнали да виждаме .

Жозеф Нардтмут

Жозеф Нардтмут

Началото на масовото производство на моливи било поставено в Нюрнберг, Германия от Faber-Castell (основана през 1761 г.), Lyra, Steadtler и други компании.

Моливите се правели ръчно. Сместа от  вода, графит на прах, глина, мазнина, сажди и лепило се изсипвала в отвора на дървена пръчка и се сгъстявала чрез загряване. Един молив се изработвал за около пет дни и струвал много скъпо.
Първият производител на моливи с различна твърдост е Джоузеф Хардтмут от Виена (1790 г.), той основал  компанията Koh-I-Noor Hardtmuth, която и днес е сред водещите производители на моливи.

Nikolas Conte

Никола Конте

През 1795 г. французинът Никола-Жак Конте въвел техника на разпрашаване , с която не само качествения английски графит, но и  графитът от мините в Германия и Австрия да може да се използва.

В Русия първото производство на моливи било организирано от  Михаил Ломоносов.

Първата фабрика за моливи в България -„Девеко“ е заработила през 1925 г. в Бургас. Неин наследник сега е „Кох-И-Ноор Хемусмарк“ АД.

Реклама на моливи 'Девеко'

Моливът постоянно се усъвършенствал. Когато е с кръгла форма, той лесно се търкаля и пада от масата, за това започнали да го правят шестостенен. След това за удобство в горната му част започнали да поставят гума. Появили се и цветни моливи, в които вместо графит се използва смес от  пигменти, восък, креда, лепило, каолин. В търсенето на заместители на дървесината се появили пластмасови моливи. Бил изобретен и автоматичният молив с метален корпус.

Невъзможно е да си представим детството без моливи. Комплект  цветни моливи в красива кутия както и преди си остава желан подарък за всяко дете.

 моливи

Използвани материали:
1. www.kid-info.ru/rasskazhite-detyam/istoriya-karandasha.html
2. www.catalog.libvar.bg/view/show_ad.pl?id=11231&SC=id&RC=1&SRV=true&LANG=bg&SA=11231

Формули по математика за 6 клас

spravo4nic6m
Справочник с формули по математика за 6 клас

От горния линк можете да го изтеглите като pdf файл. Клиентите на книжарницата могат да го получат безплатно разпечатан.

Ръчно изработване на книги

В това клипче е показано как може да се направи книга на ръка, като са включени всички етапи: направа на хартията, написване на текст и създаване на илюстрации, печат и подвързване.

Работата на «Women’s Studio Workshop»   в Ню Йорк  е в сферата на някои видове визуални изкуства: ръчно направена хартия, керамика, печат, гравюра, фотография.
За подпомагане на художниците работилницата отпуска грантове. Спечелилите ги могат да публикуват в работилницата своя книга. Такава книга излиза в неголям тираж и е  уникална, защото е направена на ръка от начало до край.

Целият процес е фотографиран по време на изготвянето на книгата „The Complex of All These“ за Abigail  Uhteg. За 2 месеца била направена фотосесия от около 3000 снимки, от които е направен този клип.

Писането преди векове

В търсене на добрия стил
На какво ли не са писали нашите предци в зората на своята история! На камъни и стени, глинени и восъчни таблички и разбира се, на фаворита на древните цивилизации – папируса. От папирус са направени и първите предшественици на химикалката. Египтяните смачквали тръстикови пръчици, така че да се получат четки, а гърците заостряли същите тези пръчици.
Портрет от Помпей, I в. сл. Хр Стилус и тъчскрийн днес
В Древния Рим стават популярни дървените таблети, залети с восък. За да се пише на тях бил изобретен стилусът. Това е метална или костна пръчка, с острия край на която пишели, а с тъпия изтривали ненужното. За тези, чийто инструмент пишел лошо казвали – „той има лош стил (т. е.  стилус)“. Отдавна вече го няма древноримския стилус, а от лош стил не можем да се отървем.
Названието стилус живее не само в думата “стил“. Стилус е наречена поради голямото външно сходство капацитивната писалка, която заменя  мишката при прецизно използване на сензорни екрани /тъчскрийн/.
В България восъчните дъски са били използвани по време на Възраждането в килийните и класните училища.

Чин от зората на българското образованиеВосъчна дъска и калем

 

 

 

 

 

Птичи пера
Когато пергаментът  изместил папируса и восъчните таблички, за писане по неговата гладка повърхност започнали да използват птичи пера (някъде около VI век). Обикновено били използвани маховите пера на гъските, но ставали и от други големи птици, например врана или паун.
Отначало прясно изскубнатото перо се почиствало с нагорещен пясък. След това се подрязвало под ъгъл и се заточвало. Качествените и правилно подготвени пера се ценели високо. Например, Гьоте изпратил на Пушкин като подарък свое перо, опаковано в разкошен калъф.

Задължителен аксесоар на писаря бил пясъка. С него се посипвал написания текст за да изсъхне бързо и да не се размазва.
За разлика от стилуса перото лесно да се плъзга по хартията. Писмото е бързо и индивидуално – варира в зависимост от наклона и натиска. Така за първи път възниква понятието за почерк. Калиграфията става изкуство, а умеещите да пишат красиво и прегледно – доста търсени .
За съжаление птичето перо било доста нетрайно, а и постоянно да се топи в мастилницата било досадно. Нужно било нещо по-трайно и удобно.

Метални пера
По всичко изглежда, че металното перо е изобретявано нееднократно. Бронзови пера били намирани даже при разкопките на древноримския Помпей.  Но така както първите огнестрелни оръжия не изместили изведнъж лъка и стрелите, първите некачествени пера от метал дълго на могли да се конкурират с евтините птичи . Те също изпускали мастило и по-често раздирали хартията.

Металното перо има не един изобретател. Мнозина считат, че първите успешни разработки са били във Великобритания. За ролята на първооткривател претендира Харисън от Бирмингам, който направил свое перо през 1780 г. Неговият принцип използвал през 1820 г. Джозеф Гилотт и изготвил много удачно еластично и тънко метално перо. През 1829 г. Джосайя Мейсън се досетил да разцепи това перо, а след година Джеймс Пери започнал да прави в перото отвор и странични процепи. След това производството на метални пера станало масово.

Използвани са материали на www.ytime.com.ua