Никола Вапцаров

Никола Вапцаров (1909-1942)

Никола Вапцаров
(1909-1942)

Огняроинтелигентът

  • роден в Банско; син на известен македонски революционер и виден гражданин и образована жена, получила образованието си в американския колеж в Самоков
  • 1924г. – завършва гимназия в Разлог
  • 1922г. – завършва Морското машинно училище във Варна
  • работи като машинен техник, огняр, техник в Софийския екарисаж, занимава се със синдикална дейност
  • 1940г. – арестуван; излиза стихосбирката му „Моторни песни”
  • 1941г. – редактор на вестник „Литературен критик”
  • става член на нелегална терористична група на комунистическата партия по време на ВСВ
  • заловен и осъден на смърт чрез разстрел
  • в затвора написва двете си последни стихотворения – „Прощално” и „Борбата е безмилостно жестока…”
  • разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София

 

Димитър Димов

Димитър Димов (1909-1966)

Димитър Димов

(1909-1966)

Анатомът на обществото

  • роден в Ловеч в интелигентско семейство

  • баща му – офицер – загива на фронта през Междусъюзническата война

  • вторият му баща също е офицер, но по-късно става тютюнев експерт

  • учи в Дупница и София

  • 1928г. – завършва Първа мъжка гимназия

  • следва няколко семестъра право в СУ

  • 1934г. – завършва ветеринарна медицина в СУ

  • участъков лекар

  • 1938г. – излиза „Поручик Бенц”

  • 1939 – 1946г. – асистент по анатомия в СУ

  • доцент в Агрономическия факултет в Пловдив

  • 1943 – 1944г. – специализира в Испания

  • 1945г. – излиза „Осъдени души”

  • 1950г. – професор по анатомия в Селскостопанската академия – София

  • 1951г. – излиза „Тютюн”

  • 1954г. – излиза втората редакция на романа

  • от март 1964 – председател на Съюза на българските писатели

  • умира по време на командировка в Букурещ

Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов (1887-1916)

Poeta minore

  • роден в Копривщица
  • 1896г. – баща му умира и семейството се мести в Пловдив
  • 1904г. – завършва Първа мъжка гимназия в София
  • изгаря първите си стихотворения
  • 1906г. – излизат първите му публикувани творби в сп. „Съвременник”
  • работи като дребен служител, коректор, стенограф и др., които оценява като житейско нещастие или „затвор”
  • 1910г. – заедно с Димитър Подвързачов издава „Българска антология”
  • 1914г. – създава се кръгът „Звено” (Н.Лилиев, Й.Йовков, Гео Милев, Д. Дебелянов, Д.Подвързачов и др.)
  • на служба в Сметната палата когато започва ПСВ
  • доброволец и командир на взвод
  • загива в сражение близо до Демир Хисар

Нощ на музеите в София, 2013

На 18 май ще се проведе поредната Нощ на музеите. Програмата за София и този път включва интересни събития:

Програма на Европейската нощ на музеите в София на 18 май 2013 година

Моменти от миналогодишната Нощ на музеите:

НХГ - концерт 2012 г.

Концерт от терасата на НХГ – 2012 г.

 

Пред криптата на  “Св. Александър Невски” в ноща на музеите 2012г.

Пред криптата на “Св. Александър Невски” в ноща на музеите 2012г.

Ревю на римско облекло в НАМ, 2012 г.

Ревю на римско облекло в НАМ, 2012 г.

Изложба в СХГ, 2012г.

Изложба в СХГ, 2012г.

Добри Попвасилев Войников

Добри Попвасилев Войников (1833 - 1878)

Добри Попвасилев Войников
(1833 – 1878)

10 ноември 1833 – роден в Шумен

1840 – 1856 – ученик в родния си град. Негови учители са Сава Филаретов, Сава Доброплодни, Иван Богоров и други.

ученик във Френския колеж в Цариград. Запознава се със западноевропейски драматични творби, учи музика.

1858 – 1864 – учител в Шумен. Реформира училищната програма, създава театрална трупа, оркестър. В списание „Български книжици” печата някои от диалозите си – „Разговор между двама ученика Слави и Димитрий върху   българската народност”, „Разговор между трима ученика…” и др. Издава „Сборник от разни съчинения” (1860), „Училищно театро или комически представления” (1864) и др.

1865 – 1871 – учител и директор на българското училище в Браила. Редактор на вестник „Българска зора”, където се изявява като публицист, фейлетонист, литературен критик. Организира театрално трупа, която представя някои от пиесите му – „Покръщение на Преславский двор”, „Велислава, българска княгиня”, „Райна княгиня” (1866)… Трупата му играе с успех и в други румънски градове – Букурещ, Галац.

1871 – 1873 – учител в българското училище в Гюргево. Излизат драмите му „Възцаряванието на Крума Страшний” (1871)  и „Криворазбраната цивилизация” (1871).

1873 – 1875 – приел руско поданство, Войников се завръща в България. Учителствува в Шумен. Издава  „Ръководство за словестност” (1874).

1875 – 1877 – отново емигрира в Румъния.

1878 – през Освободителната война е управител на сиропиталището в Търново.

27 март 1878 – умира от тиф в Търново

сборникпаметник