Архив на категория: Български писатели

кратки биографии

Елин Пелин

Елин Пелин (1877-1949)Елин Пелин
(1877-1949)
Певец на селото

  • име – Димитър Иванов Стоянов
  • роден в с. Байлово, Софийска област
  • не успява да завърши гимназия
  • 1895г. – печата за първи път своя творба
  • 1897г. – за първи път използва псевдонима Елин Пелин
  • 1897г. – 1899г. – пише разказите „Ветрената мелница”, „Напаст божия”, „Гост” и др.
  • 1899г. – мести се в София
  • 1902г. – 1903г. – издава сп. „Селска разговорка”; редактор 1903г. – назначен в Университетската библиотека
  • 1906г. – 1907г. – командирован да специализира във Франция
  • 1908г. – работи в Народната библиотека
  • мобилизиран като военен писател по време на войните
  • 1921г. – 1924г. – редактира в. ”Развигор”
  • 1926г. – 1944г. – уредник на музея „Иван Вазов” в София
  • 1936г. – излиза сборникът „Под манастирската лоза”

Пейо Яворов

Пейо Яворов

Пейо Яворов
(1878-1914)

Социален поет
Певец на националните борби
Търсач на метафизичната истина за човека

  • име – Пейо Тотев Крачолов
  • ражда се на 1 януари 1878г. в Чирпан
  • бащата – занаятчия; майката – неука домакиня
  • 1895г. – мести се в Пловдив, където учи
  • 1897г. – прекъсва ученето поради материални затруднения; телеграфист  в Чирпан, Сливен, гара Стралджа и Анхиало (Поморие)
  • 1896г. – печата първото си стихотворение „На нивата” в сп. „Ден”
  • 1898г. – започва да печата в сп. „Мисъл” (по-късно става член на кръга „Мисъл”)
  • 1900г. – Пенчо Славейков му измисля псевдонима Яворов; преминава на работа в София със застъпничеството на д-р Кръстев
  • 1901г. – издава първата си стихосбирка „Стихотворения”
  • 1903г. – издава революционния вестник „Дело”; участва в Илинденското въстание като войвода на чета
  • 1908г. – 1913г. – артистичен секретар на Народния театър
  • 29 ноември 1913г. – съпругата му Лора Каравелова се застрелва; Яворов прави неуспешен опит за самоубийство, при който ослепява
  • 16 октомври 1914г. – Яворов се самоубива

Пенчо Славейков

Пенчо Славейков, портретПенчо Славейков
(1866-1912)

 Жрецът воин

  • роден през 1866г. в Трявна
  • баща – Петко Р. Славейков – възрожденски деец и писател
  • зимата 1884г. – замръзва на р.Марица и заболява тежко; живее със съзнанието, че е наказан да страда
  • 1885г. – сближава се с Алеко Константинов
  • 1888г. – създава първия си сборник „Момини сълзи”, но сам унищожава тиража
  • 1892г. – в сп. „Мисъл” се появяват „Cis moll” и др.
  • 1892/98г. – следва философия в Лайпциг
  • 1906г. – „Сън за щастие”
  • работи като учител и директор на Народната библиотека (уволнен през 1911г.)
  • създава се кръгът Мисъл: Славейков, д-р Кръстев, Яворов
  • предложен за Нобелова награда
  • май 1912г. – умира в Италия

Алеко Константинов

Алеко Константинов, портрет

Алеко Константинов
(1863-1897)

Щастливецът
Съвест на нацията

  • роден на 1 януари 1863г. в Свищов
  • баща – известен търговец с широки международни контакти
  • в родната му къща отсяда Александър ІІ Освободител при визитата си в града
  • учи у дома с частни учители, в Свищовското класно училище (едно от най-известните в България) и в Априловската гимназия в Габрово
  • 1878г. – заминава за Русия; постъпва в пансиона на Тодор Минков
  • 1885г. завършва пълен курс по право и се дипломира в Южноруския университет в Одеса
  • 1889г. – посещава световното изложение в Париж
  • до 1990г. работи като съдия, прокурор и адвокат в София; непримиримост към Стамболовата диктатура , трудности в кариерата , недоимък
  • 1890г. – член на Демократическата партия на Петко Каравелов
  • 1891г. – посещава световното изложение в Прага
  • 1893г. – посещава световното изложение в Чикаго
  • 1894г. – кандидатира се неуспешно за народен представител; излиза „До Чикаго и назад”; в сп. „Мисъл” започват да се печатат отделните очерци на „Бай Ганю”
  •  1895г. – „Бай Ганю” излиза като самостоятелна книга
  • активна политическа и публицистична дейност (пише във в. „Знаме”)
  • 11 май 1897г. – прострелян на път за Пазарджик

Иван Вазов

Иван Вазов , портрет

Иван Вазов
(1850-1921)

 Народният поет
Патриарх на българската литературара

  • роден на 27 юни 1850г. в Сопот
  • баща – Минчо Айваза – търговец с подчертано родолюбиво съзнание
  • майка – Съба Вазова – от нея наследява любовта си  към народната песен и усета към красивото
  • 1865г. – учи гръцки в Калофер при Ботьо Петков
  • 1866/68г. – учи в Пловдивската гимназия
  • 1870г. – заминава за Румъния при чичо си, но скоро заживява сред хъшовете;
  • 1875г. – става член на революционния комитет в Сопот
  • 1876г. – емигрант в Румъния; излиза първата му стихосбирка „Пряпорец и гусла” (с псевдоним Пейчин)
  • след Освобождението – работи в руската администрация в Русе и като съдия в Берковица
  • 1880г. – живее в Пловдив; там създава „Епопея на забравените”, „Чичовци”, „Немили-недраги”
  • заминава на фронта по време на Сръбско-българската война; след това се мести в София
  • 1886г. – напуска България заради политически гонения; пише „Под игото” в Одеса
  • първият професионален писател
  • 1895г. – 25г. юбилей – обявен за „Народен поет”
  • 1920г. – втори всенароден юбилей
  • умира в София през 1921г.